Всеки път съм се замисляла какво е нужно за да съм щастлива.Парите като вариант ги изключвах съвсем, защото съм прекален идеалист за да ме вълнуват такива неща.Обаче ето че ми се случи точно те да са причина да не мога да бъда както аз искам с любимия човек.Колкото и да е невероятно оказа се че съществуват дори и неофициално касти в нашето общество.Аз не мога да кажа че съм бедна, но моето състояние не беше равно на това на приятеля ми и колкото и да се обичахме това започна в един момент да бъде пречка да  бъдем заедно.Аз не можех  да си позволя неговите екскурзии в чужбина, нито пък да плащам сметките в скъпите заведения където ходихме.Това го дразнеше и започна да излиза сам, да се държи неприятно с мен и накрая ми изневери.Постоянно ми натякваше как ме водил на всякъде, а аз никъде не съм го водила. Ирония, но факт - влюбих се в  неподходящо богат мъж. Кофти е да те унижават непрекъснато само защото нямаш достатъчно пари.Всеки път като плащаше сметката аз се чувствах като платена проститутка,явно заради отношението му.Кажете ми защо парите са определящия фактор да те уважават?Толкова ли станахме меркантилни,че сами си сложихме касти в любовта, която и без това е толкова трудно да намериш?